Валаам

Валаам е най-големият остров в едноименния архипелаг, намиращ се в северната част на Ладожкото езеро (N61.367,E30.933). На него се намират община Сортавала и Валаамският ставропигиален мъжки манастир. Островът е популярна туристическа цел в Република Карелия, влизаща в състава на Руската Федерация. От Санкт Петербург има редовен транспорт с корабче, по вода разстоянието е малко над 220км. Островът е посещаван от двама императори – Александър Първи и Александър Втори, природата му е вдъхновявала художници като Шишкин и Гине, учени като Менделеев и Миклухо-Маклай и писатели от ранга на Александър Дюма-баща. В селцето Валаам в момента живеят не повече от 500 души. Притегателната сила на този остров се обяснява със силно разчленения тектонически релеф, езера и гори, сред които е разположен манастирът, място за поклонение. Годишно тук идват около 100 хиляди посетители, миналата година не мина и без нас.

Съгласно преданието, апостол Андрей, брат на апостол Петър, движейки се на север, за да проповядва Христовото учение, попаднал на острова, където поставил каменен кръст. Близо хилядолетие по-късно на острова дошли двама гърци, които основали монашеска обител. Включването на манастира в състава на Руската империя е осъществено началото на 18 век, когато цар Петър Първи побеждава шведите в хода на Великата северна война, като ключово място тук играе крепостта Нотебург, преименувана впоследствие на Орешек. Тя се намира на мястото, където река Нева се излива от Ладожкото езеро. Тридесетина години след това огромен пожар унищожил голяма част от манастира и дъщерята на Петър Първи, Елизавета, е положила доста усилия той да бъде възстановен, но това така и не се е случило до към края на 18 век, когато най-сетне не била построена каменна църква. Края на 19 век, когато островът се намира в границите на Великото Финландско княжество на Руската империя, е построена Спасо-Преображенската църква, която стои и до днес. След Октомврийската революция манастирът е включен в пределите на независима Финландия, което води до големи промени – фините налагат лутеранството и заменят юлианския с грегорианския календар. Това е довело до масово напускане на монаси. По време на съветско-финландската война 1939-1940г., монасите, приели финландско гражданство, са взели най-ценните икони и предмети и са учередили Нововалаамския манастир в близост до Папиниеми в днешна Финландия. В годините на Втората световна война манастирът е служил за обучение на боцмани и юнги, а близо 20 години след края й на Валаам е имало дом за инвалиди, в който настаняването е ставало принудително.

Възраждането на манастира започва с края на Империята на злото. Възникват църковни спорове и различия с официалната политика на руския патриарх, но независимо от това манастирът се укрепва и става ставропигиален, т.е. намиращ се под пряката власт и управление на патриарха. Уставът му е заимстван от манастирите на Атон и е доста строг. По неофициални данни само 5% от новопристигналите желаещи бъдат подстригвани за монаси.

Компанията, осъществяваща круизите, се нарича Водоход (https://vodohod.com/cruises/itineraries/spb/) Разполага с речноплавателни съдове от 80-те години, но постегнати и комфортни. Вечерта - чек-ин в Санкт Петербург, на другата сутрин веднага след закуска сме вече на Валаам.

По пътя виждаме Покровската църква, типична руска конструкция от 16 век, без нито един метален елемент. Сегашната църква е построена през 60-те години на 20. век след голям пожар.

Друга забележителност по пътя е споменатата крепост Орешек.