Лапландия – зимна приказка

Разположена в северната част на 4 държави – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия, историко-географската област заема площ 3 пъти по-голяма от съвременна България и е дом на два и половина милиона човека, от които саамите, кореняците, са не повече от една трета. В този материал ще става дума само за съвременната финландска провинция със същото име.

Нашето пътешествие започна от Турку, столица на фините до 1812г. За разлика от други северни държави във Финландия железопътният превоз свършва на границата на полярния кръг, но за сметка на това може да бъде изключително комфортен. Кабина за двама със собствен санитарен възел и душ, WiFi, вагон-ресторант, какво повече? Крайната гара е столицата на Лапландия Рованиеми, само на десетина километра на юг от северния полярен кръг. Градът е млад, по време на Втората световна война е бил напълно разрушен и в последствие наново застроен. Главната забележителност е арктическият научен център с музей към него, а с автобус се стига до най-голямата атракция в региона – селцето на Санта Клаус, разположен на самия кръг. Огромна опашка от деца и родителите им чака търпеливо докато маскираният мъж изслуша желанията и погали всяко дете (Упс, надявам се този сайт да го четат само хора, които вече не вярват в Дядо Мраз...) Наоколо саами в народни носии предлагат разходка с шейна, задвижвана 16х16 от четири полуопитомени северни елена.

На по-малко от 2 часа с автобус се стига до Соданкюла. Огромни гори, природни паркове, езера и реки, за чието съществуване отчасти само предполагаме, минавайки по замръзналия ландшафт. Междувременно температурите паднаха с още десет градуса, но туристическите обувки с подплата, термобельото и многослойния начин на обличане ни спасиха. Както казват руснаците, сибирец е не този, който търпи на студ, а който се облича топло.

Природата в Лапландия е главната притегателна сила за туристите. Високотехнологична нация като фините е разположила даже в това отдалечено кътче институт по космически технологии, но човек идва тук да усети здравата връзка между човек и природа и да я види автентична, без масово застрояване, използвана с ум и сърце. Фините са въодушевени спортисти и природолюбители. Придвижването по селцето в зимни условия става главно със ски и шейни. Разхождайки се по кристално чистия и приятно скърцащ сняг се озовахме в един супермаркет. На паркинга пред него стояха двадесетина автомобила, почти всички с работещи двигатели и незаключени, а имаше и няколко паркоместа с електричество – връзваш кабела към електрическата печка в автомобила и нямаш грижи.

Недалеч от Соданкюла се намира селцето Саариселкя. Постоянно там живеят около 300 души, които предлагат места за почти 40 пъти повече туристи. Селцето е най-значимият център за зимен спорт във финландска Лапландия. Пристигнахме там относително късно, към 13.00 по обяд и без друго оскъдната светлина вече започна да намалява. Решихме да се разходим с еленова шейна и намерихме едно място, отдалечено от основния туристически поток. Посрещнаха ни двама саами, на ръст не повече от 160см. Очи, от които лъха респект към чуждия, любопитство и разумна доза хитрост. Саамите отдавна са изоставили полуномадския начин на живот, но са съхранили традициите си. Единият говореше добре английски и започна разговора с изречението “Аз съм Мика, а това е моят най-добър приятел Мати” - и гордо сложи ръка на гърба на един прекрасен северен елен. Позволи ни да го нахраним с мъх, а докато впрягаше шейната, другият саами ме посвещаваше в тайните на лова с ласо – жизненоважно умение за този народ. Успехите ми бяха повече от скромни, но изживяването бе прекрасно.

След половинчасова разходка, порядъчно премръзнали, ни приютиха в скромна дървена къщичка. Лишени от изобилието и щедростта на Юга, северните народи са се научили да използват всичко, което дава природата, максимално ефективно. Подкрепихме се с изсушено и пушено месо от северен елен и гахко, нещо като нашата питка, но доста по-тънка.

Когато тепърва е възниквала саамската писмена култура, на други места се е говорело вече за футуристична живопис и операта отдавна е минала апогея си, но Лапландия не е място за прехласване по култура. “Истинската” зима, чистата природа и огромните инвестиции в личностно и обществено развитие ще продължават да привличат не само туристи, а и желаещи да се заселят в това прекрасно кътче на Земята.