Дойде време да посетим и загадъчния Мианмар, пътешествие, което обмисляме от години. Тази тема ще бъде нещо като "Пътепис LIVE" - когато можем в движение ще разказваме как върви приключението ни в тази екзотична страна - очаквайте всякакви подробности, впечатления и снимки. Започвам с някои основни моменти от подготовката за пътуването.
Маршрут
След много часове прекарани в четене на Tripadvisor и статии от други пътешественици, гледане на видеота онлайн и обмисляне на комбинации за път и престой сглобихме план за приключението ни, който в общи линии е следния:
- От вкъщи (Мелбърн) летим до Янгон (който за мое учудване се оказа, че не е столицата)
- След това със самолет до Ситуе, където хващаме лодка до една от най-недостъпните и опасни части на държавата - Мрау У
- Тъй като няма много варианти за път от Мрау У се връщаме обратно до Янгон по същия път и от там хващаме автобус до Нияунг Шуе (на езерото Инле)
- От там отново с автобус до Баган - символът на Мианмар
- Пътят от Баган до Мандалей ще бъде с "експресна" лодка, само 12 часа
- Мандалей е последната точка от маршрута ни в Мианмар, от там продължаваме към Тайланд, но това е друга тема...
Отделили сме 3 седмици, което време се надяваме да ни бъде достатъчно да уважим повечето от популярните забележителности, както и да имаме възможност да се докоснем до няколко малко познати места.
Визи
В старанието си да развиват Мианмар като туристическа дестинация, от скоро правителството е въвело електронно издаване на визи. На този сайт притежатели на паспорти от над 100 държави (включително България и Австралия) могат да кандидатстват за туристически визи. Процедурата е съвсем стандартна - формуляр с полета за паспортни данни, къде и кога влизаш в страната, снимка и т.н. За моя изненада получихме визите си само няколко часа след попълване на формичките (и плащане на таксата от $50). Фактът, че всичко се случи в извън работно време ме навежда на мисълта, че при успешно плащане всички получават виза, без допълнителна проверка. В такъв случай според мен е по-логично тези 50 долара да се наричат входна такса, а не виза :)
Пари
От прочетеното останахме с впечатление, че Мианмар изоставя американския долар като основна валута и все повече предпочитат местната валута (kyat). До преди няколко години се е очаквало туристите да плащат всичко в долари, но вече не е така. Не малко пътешественици разказват, че австралийски долари могат да бъдат обменени на все повече места, както и за увеличаващ се брой банкомати, поне в по-големите градове. Решихме да си носим от всичко по малко, идеята ни е да обменим австралийски долари за kyat, а ако някъде настояват - имаме и малко американски долари. Нямам никакво желание да ползвам кредитна или дебитна карта там, това е за крайни случаи - освен, че местните банки имат високи такси, определено има какво да се желае и по въпроса със сигурността на данните.
Ваксини
Мианмар е от по-дивите места в Азия и съответно списъкът с препоръчителни ваксини е по-дълъг. За хора, придържащи се към големите градове и основните туристически атракции са достатъчни основните ваксини за тиф, тетанус, хепатит А, рубеола, варицела, полиомиелит, както и годишната ваксина срещу грип. По-приключенски настроените туристи и планиращи да прекарат повече време в Мианмар е добре да помислят за ваксини за холера, енцефалит и варианти за намаляване на риска срещу малария. За нашите планове преценихме, че оптималното решение е да подновим каквото трябва от ваксините, а за маларията ще разчитаме на изключително силен спрей срещу насекоми.
Ще се стараем да пишем в темата всеки ден или два, но всичко зависи от колко свободно време имаме и дали имаме връзка към Интернет :)
Ден 1 - пристигане в Мианмар
И двата ни полета имаха закъснения, така че благодарение на AirAsia пристигнахме около час след предвиденото време. 19:30 не звучи много късно, но на летището чейндж бюрата вече затваряха, а гишетата на мобилните оператори вече бяха приключили работа за деня. Самото международно летище на Янгон се оказа малко, но много ново, модерно, чисто и добре организирано. С предварително уредената онлайн E-Visa минаването през емиграционните беше много бързо, отстрани имаше дълга опашка от хора, които явно бяха избрали "Visa on arrival" варианта.
В хотела пристигнахме към 20:30 и веднага излязохме да търсим вечеря, защото тук явно 9 часа вечерта е доста късно - всичко затваря. Наоколо има няколко индийски ресторанта, дори един се рекламира като "Indian food, Indian chef", ще трябва да се пробват. Намерихме малко бирманско ресторантче, където ни нагостиха вкусно и евтино, а местната бира Myanmar се оказа съвсем прилична.
Уморени се прибрахме веднага в хотела, за да имаме сили да станем рано утре. За впечатления от града няма да говоря след 10 минутна разходка по улиците около хотела ни, ще оставя това за следващите дни.
Ден 2 - Колониален Янгон
Денят ни започна рано, тъй като нямахме търпение да се потопим в този нов за нас град. На няколко крачки от хотела ни видяхме първата голяма забележителност - Пагода Суле, наричана географски център на града.
Оставихме посещението на самия храм за по-късно и се отправихме на разходка из източната част на центъра, където могат да се видят множество сгради, останали от колониални времена. Очевидно е, че англичаните са строели със замах, не са им се свидели ресурси и сградите са били блестящи представители на архитектурата за периода. За съжаление, днес - няколко десетилетия след края на английското управление, повечето са в окаяно състояние, по покривите и богато украсените фасади на много места растат треви, храсти, дори и малки дръвчета.
От ходенето започнахме да огладняваме и ни привлече аромата на пържещи се мекици. Докато си поръчвахме по една мекица, любезно ни поканиха на чай в заведението - малка чайна (чаена къща). Чаят се оказа доста сладък и по съвет на местните топихме мекиците (които не са сладки) в чая - страхотна комбинация. На масата ни сервираха и няколко чинийки със закуски - пакори, които пропуснахме, защото изглеждаха твърде мазни, но бутерките бяха много вкусни - едни с кокосова плънка, а други - с овнешко, добре подправено месо. Каквото не взехме от чинийките на края беше върнато в тавите, а сметката ни беше под $2 за цялата закуска.
Продължихме разходката, като имахме късмет да обменим асвтралийски долари за местна валута по много добър курс, купихме си сим карта и след малка почивка се отправихме към Националния Музей. Музеят е голям, но не особено добре организиран, на не малко места надписите са само на бирмански. Въпреки това два часа минаха доста бързо, човек може да научи малко за историята на държавата, за занаятите и изкуствата на различните етнически групи, които влизат в състава на нацията. Най-забележителните за мен експонати бяха нещата от кралската регалия - златни тронове, купи, огледала, жезъли и т.н. Всички оригинални (т.е. от чисто злато) експонати са във витрини, които се намират зад дебели метални решетки, достойни за всеки затвор.
Вечерта се отправихме към Пагода Ботатунг, един от основните храмове в града. Интересна особеност е, че зедито (куполът) на пагодата е кух, в него се съхранява косъм от Буда, а стените на коридорите вътре са изцяло облицовани със злато. Туристите, които посещават пагодата след плащане на входната такса получават билет, който е и с лична снимка - снимат те и разпечатват на място, до сега моята физиономия не беше украсявала входен билет. Пагодата е и като малък парк, в двора има множество малки олтари, езерце с костенурки, дори и сцена за представления. Ние прекарахме около два часа в разходка и почивки из комплекса, атмосферата е уникална - спокойствие, носят се разнообразни аромати във въздуха, а безброй будисти идват за молитва.
Страхотен финал на деня имахме в Китайския квартал - Китайската Нова Година е само след 2 дни, подготовката за празненствата се вижда навсякъде - храмовете, улиците и сергиите са украсени, а вече могат да се видят и танцьори-дракони. За вечеря уцелихме китайски барбекю ресторант, за който бяхме чели хубави отзиви - напълно заслужени. Планираме да се върнем отново в Chinatown за първия ден от празненствата и за още някоя порция барбекю.
За утре сме предивидили отново пълна програма, вече е време за най-голямата забележителност на града...