На път из Мианмар

Мианмар е голяма държава и всеки, който иска да я посети трябва да предвиди време и начин за придвиждане между желаните градове. Въпреки привидното разнообразие от варианти за преминаване на стотиците километри привлекателните опции не са много. В тази статия ще ви представя плюсовете и минусите на всеки вариант, като ще има и малко разкази и весели истории от нашето приключение там. Освен любопитна информацията тук ще бъде полезна и на всеки, решил да посети тази прекрасна държава.

С автобус

Тук трябва да започна с пояснение - не става дума за нормалните автобусни линии, които се ползват от местните - това е тръпка, която съветвам да избягвате на всяка цена. Освен по-трудно намиране на спирки и билети, пътуването с такъв автобус ще ви гарантира и незабравими спомени - 10-12 часа без климатик в мръсен автобус на възраст над 50 години, който е трябвало да бъде бракуван преди 20, в компанията на пилета и прасета, само за да се придвижите 400 км и да спестите няколко долара.

Почти всички туристи в страната използват така наречените "VIP" автобуси - изключително удобни и модерни, пътуващи до всички по-важни точки и въпреки, че са пъти по-скъпи от нормалните автобуси, цената на билет е съвсем приемлива - около $20 за най-дългите маршрути. Билети могат да се купят онлайн или от туристическите агенции и хотели, а фирмите се конкурират да предоставят по-качествено и приятно обслужване.

Първото ни такова пътуване беше между Янгон и езерото Инле, близо 600 км, за които бяха предвидени 11 часа път. Привлече ни офертата на една сравнително нова и все още набираща популярност фирма, цена над средната, но с обещания за супер лукс. Всичко надмина очакванията ни - съвсем нов автобус, три реда, вместо обичайните четири, огромни, меки, кожени седалки, всяка с таблет, два контакта и два USB порта. Когато се настанихме аз бях убеден, че ни чака спокоен сън в тези супер удобни седалки-легла. За съжаление, тези илюзии бяха разбити много бързо - дори този луксозен автобус друсаше ужасно по бирманските пътища. Любопитен факт - пътищата в Мианмар не са разбити, както, например някои в България - те просто никога не са били нормални и гладки. Технологиите, използвани при пътно строителство, лошото изпълнение и материали, липсата на поддръжка правят дори чисто нови участъци от пътя по-близко подобие на едро ренде отколкото на нормален път.

По вода

В много случаи това е най-удобният вариант - цената варира много според това дали наемате частна лодка или използвате ферибот, но във всички случаи си заслужава. Единственото, което може да помрачи пътуването с лодка са прекалено досадните "помагачи" по кейовете - взимат куфарите на неориентираните туристи и ги пренасят от таксито до лодката, за което после настояват за заплащане от $5-$10. Най-лесният начин да ги избегнете е да не пускате куфарите си и да ги носите сами или ако имате нужда от помощ - да се договорите за цената предварително.

Един от най-популярните речни маршрути в Азия е Мандалей - Баган, по река Ирауади. Ние направихме този преход в по-малко популярната посока - от Баган към Мандалей, което беше една от причините да сме само 6 пътници в кораб с капацитет от 70 места. Корабите тръгват рано сутрин, тъй като пътят отнема 10-12 часа, а ние уцелихме период без дъждове, което допълнително забавя движението в плитката река. За някои хора това може да е скучен ден, но аз съм на противоположното мнение - пътешествието по реката си залужава, защото дава възможност човек да отдъхне и да се наслади на гледките и спокойствието. В началото, още по тъмно се виждат осветени храмове на сушата, като жълти острови в мрака, по-късно изгрева предоставя чудесни възможности за снимки, след това цял ден по брега се редуват рибарски колиби, малки селца и златни пагоди по хълмовете. Най-вълнуващите моменти бяха свързани с преминаване през особено опасни плитчини - хора в малки лодки, въоръжени с дълги пръти помагаха на капитана на кораба да се провре през подходящите невидими пътища.

На финала залезът къпеше хълмовете около Мандалей и безбройните пагоди в златна светлина, придавайки им почти приказен вид.

По въздух

Цените на самолетните билети в Мианмар са доста високи - правителството включва тежък "туристически" данък, но полетите са безспорно най-бързия начин да се придвижите между големите градове. Малка подробност - закъсненията на вътрешните полети са пословични, а отказани полети не са рядкост.

За нашият престой се случи да летим два пъти, първият от Янгон до Ситуе (на път към Мрау У), а вторият - в обратната посока. Интересна особеност на някои от по-дългите полети е, че понякога самолетите спират на няколко места по пътя - малко като автобус със спирки. На отиване бяхме с нормален самолет (4 реда седалки, 72 места) и полетът, който от началната до крайната точка директно е около един час ни отне почти два часа заради двете спирки по пътя - забавно, но нищо особено. 

Истинското приключение беше на връщане. Абсолютно наивно ние очаквахме същият тип самолет, но около час след обявеното време за излитане отвън се чу шум по-подходящ за голяма прахосмукачка, отколкото за самолет. Оказа се, че ни очакват емоции във формата на Cesna Caravan 208B - малък самолет с 12 места за пътници. Докато вървяхме към самолета, все още силно изненадани ни посрещна главния пилот, който покани всички пътници под крилото на сянка за инструктаж по безопасност. Стюардесата изнесе стандартната демонстрация на абсолютно нестандартното място и се качихме в самолета. Тук идва един от най-веселите моменти в цялото ни пътуване из Мианмар - ние бяхме с места 1 и 2 (вместо бордни карти получихме листчета с тези цифри, написани на ръка). Докато се намествахме на най-предните пътнически места, точно зад пилотите, главния пилот се обърна към нас и с усмивка каза "Чакайте, ще си дръпна седалката напред, за да ви е по-удобно!" - още ме напушва смях при спомена.

Пътуването наистина беше удобно, имахме страхотна гледка през челното стъкло на самолета, а пилотите с голяма гордост ни разказваха за самолета - произведен само преди няколко месеца в САЩ. Усещанеията в такъв малък самолет нямат нищо общо с возенето в по-голям, но всички притеснения бяха избутани от приятни емоции - разговорите с пилотите и красиви гледки - малки селца, пътища, острови и безлюдни плажове... Стюардесата за час и нещо във въздуха ни храни три пъти и три излитания и три кацания по-късно стигнахме в Янгон по план.

С влак

Всичко писано по-горе за лошите пътища важи и за железопътните линии в Мианмар. Влаковете са евтини, но повечето туристи ги избягват не толкова заради мръсотията в тях, колкото заради невероятното подскачане на вагоните по кривите релси. Не става дума за леко подрусване от време на време, а за редовни, резки и груби подскачания по педя и повече, които правят действия като спане, ядене, пиене и снимане невъзможни.