Древните столици около Мандалей

Шарена е историята на Мандалей и околностите. Мястото е стратегическо и от отбранителна и от търговска гледна точка, тъй като е на реката Ирауади и в сърцето на империята Бурма от преди векове. Владетелите на империята често са местили столицата за да надминат предшествениците си с по-богат и пищен дворец и град. В момента в непосредствена близост до Мандалей, сам - бивша столица, се намират още три от старите столици на държавата.

• Инуа, още наричана Ауа (Inwa, Ava), е древната столица на бирманските царства между 14-19-ти век - общо за 360 години, разпределени между пет отделни периода. Разрушавана и възстановявана много пъти, градът е изоставен след като бива сринат от тежко земетресение през 1839 година. До наши дни са се запазили няколко манастира и пагоди, както и част от стената на двореца. Намира се на 21 км южно от Мандалей, може да се стигне до там с кола и кратко прекосяване на реката с лодка. Старият град може да се обиколи пеша, но това отнема време или на волска каруца.
• Амарапура (Amarapura) е била столица само два пъти 18-ти и 19-ти век, а сега на практика е квартал на Мандалей. Известен е с работилниците си за тъкани копринени и памучни платове и бронзови статуи. Дворецът, който се е намирал в центъра в момента е само руини и няма много какво да се види. Основната атракция е мостът от тиково дърво Юбеин.
• Сагаинг (Sagaing) е получил ред в дългият списък от бирмански столици за 50 години през 14-ти век и още три години през 18-ти век. Останки от имперската му прелест почти няма останали, но районът е обсипан с множество манастири и малки и големи пагоди и има голямо значение в будисткият свят.

Мингън (Mingun)

Мингън е малък град, на около час път с лодка от Мандалей, в района на Сагаинг. Ферито, което в днешно време носи основно туристи тръгва сутрин в 9 часа от кея на Strand Road в края на 26-та улица, връщането е в 12:30. Разходката из града е най-лесно да се направи пеша - разстоянията са малки, и дори под слънчевите лъчи не е тежко.

Най-голямата атракция в Мингън е недовършеният храм на Мингън (Mingun Pahtodawgyi). Започнат през 1790 г от крал Бодапая, той е щял да бъде най-голямият в страната при завършването си. Астрологът на краля обаче, предвидил, че когато пагодата е завършена кралят ще умре, така че строежът е изоставен. Дори в този си вид пагодата е впечатляваща.

За огромната пагода е била излята и огромна камбана - всъщност, най-голямата в света до 2000 година, когато е избутана на второ място. Тежи 90 тона и е все още в перфектно състояние.

Манастирът Баргая (Bargaya Monastery)

Оригиналният манастир, построен през 16-ти век в Инуа е бил изцяло от тиково дърво и е изгорял през 1821 година. 1992 година правителството финансира построяването на нова сграда, която има бетонни основи, вместо оригиналните 267 носещи тикови стълба. Все пак възстановката е красива с изящната дърворезба по сградата и покрива, която прави чест на майсторите в района и освен будистки символи могат да се видят животни, птици и геометрични елементи.

Манастирът Маха Аунгме Бонзан (Maha Aung Mye Bon Zan Monastery)

Построен през 1818 година в Инуа и силно разрушен от земетресенията през 1839 година, монасите не го изоставят, както останалите хора напускат града. Сегашният си вид този манастир получава при възстановяването си през 1873 година. Изключително необичаен за периода е изборът на тухли вместо традиционното дърво като основен градивен материал. Сградата е всъщност, типичен дървен манастир направен от тухли.

Мостът Юбеин (Ubein Bridge)

Обиколка на старите столици около Мандалей няма да бъде пълна без посрещане на залеза перлата на Амарапура - мостът Юбеин. Построен през 1850 година този дълъг 1.2 км мост е най-старият и най-дълъг мост от тиково дърво в света. Ежедневно по него преминават хиляди местни хора - на път за работа или училище, търговци и монаси, а привечер в тълпата се включват и ентусиазирани туристи с фотоапарати. Гледката от моста и още повече към него по залез е невероятна, отделете си поне час за да може да се насладите на разходката и преживяването.