Котешкото кафе в Банкок (Caturday cafe)

Нека ви разкажа за първото ми посещение на такъв тип специално заведение, където човек може да пийне кафе или да хапне сандвич в компанията на десетки писанки и писанчовци. Исках да зарадвам майка ми, която е голям любител на котките и така се озовах на място, където не бих отишъл иначе. Трябва да започна с пояснението, че харесвам повече кучетата, но може би това е една от причините котешкото кафе да бъде изненадващо приятно преживяване.

Caturday Cafe - името е хитроумна игра на думи, комбинираща английските думи Cat (котка) и Saturday (събота), а самото кафе се намира в централна част на Банкок, но малко в страни от основните туристически маршрути. На входа всеки посетител трябва да си измие ръцете и да си остави обувките, а през това време любезна сервитьорка обяснява правилата. Те са доста прости - може да галиш и да си играеш с животните, но е забранено да ги повдигаш и задържаш.

Тук започнаха изненадите - всичките хубави. В кафето "работят" около 40 котки, което означава, че всеки клиент има поне няколко животинки около себе си. Разнообразието също е голямо - още на пръв поглед е ясно, че няма две еднакви котки - има представители на популярните породи като персийски, сиамски, бенгалски, клепоухи, дори мънчкини и още много породи, които са ми непознати. Да си призная, очаквах малко неприятна миризма вътре, но нямаше и следа от такова нещо - всичко беше перфектно чисто и изрядно.

Времето прекарано с котките е истинско забавление - те са чисти, мекички и обичат да ги галят. Някои са доста игриви, други спят, трети стоят до вратата и дебнат удобен момент да опитат да излязат навън. Има много играчки с които може да опиташ да им привлечеш вниманието, също може да ги примамиш с малки пакетчета храна. Успешна тактика се оказа и просто да чакаш - някои животни сами идват при теб, една седна на масата и се подпря на чашата ми с чай, друга заспа в краката ми.

За мен също беше и весело да наблюдавам другите посетители - обичайните семейства с деца; млади двойки; като някакъв пример за клише - официално облечена жена, прехвърлила средната възраст, сама в компанията на котките; младо момиче от Корея, което усилено мяукаше на котките и очакваше отговор; момче, което се забавляваше невероятно да снима животните и за няколко часа направи стотици снимки... 

Най-важното беше, че майка ми остана доволна и прекарахме страхотно, мисля, че тя успя да погали всички котки.