С кемпер през страните от Вишеградската група

9 септември 2016, 10:36
Будапеща

Водени от желание да видим държавите (или техните наследници), които имат политически диалог помежду си още от 14 век насам и които първи вдигнаха глава срещу комунистическия терор, тръгнахме с нашия Римор Катамарано.

Пътуването започна неприятно заради предоверяване към майстора от сервиза, където поддържат кемпера. Уверенията, че всичко е наред се оказаха гола лъжа, защото камерата за задно виждане, повредила се по време на предишното пътуване, така и не беше оправена. При близо 7 метра дължина и 2.5 метра широка конструкция това можеше да се окаже проблем, както и се случи впоследствие.

Аз обичам нощните преходи. Макар строго забранено и опасно, дъщеря ми и жена ми дремят на леглото отзад, обвити плътно с одеала и възглавници вместо еърбег, а аз поглъщам червени бикове заедно с километрите и си тананикам любимите AC/DC.

Призори сме вече в Будапеща, поне час преди отварянето на къмпинга. Нощният пазач ни видя откъде идваме и явно сме изглеждали смачкани, защото без да съм го молил и без всякакви въпроси любезно ни покани вътре и ни пожела приятно прекарване. Вече съм сигурен, че не съм в България. Паркирам, връзвам ток, пускам тентата, вадя мебелите. Къмпингът е близо до центъра, до голяма болница, където често идват вертолети. Не ги чувам, гоня домочадието на детската площадка и сънувам няколко часа как червените бикове се гонят.

Budapest
Къмпинг Халер в Будапеща отчасти беше превърнат в паркинг на скъпи превозни средства, главно от Бенелюкс

С велосипеди по града е едно от най-приятните изживявания. Мобилността и независимостта имат своето продължение. Многовековна културна традиция и Хабсбургско влияние навсякъде. Усещане за уважение към другите, което започва със себеуважение.

Ден пореден – между Бърно и Прага магистралата вади пломби и разбива бъбречни камъни. Даже при темпо 80. Не ме изпреварват много. Всеки иска да стигне читав, а аз се моля кабината да издържи.

Златна Прага!!! Къмпингът ни беше на островче по средата на Вълтава. До центъра на велосипеди – отново без проблем. Грешка в комуникацията и недоразумение между мен и жена ми доведе до взаимно изгубване от погледа, но и без мобилни телефони е ясно – всеки отива там, където е видял другия за последно. Само трябва двамата да имат впредвид едно и също място... Вечерта – почистване на касетъчната тоалетна и “сивата” вода, пълнене на прясна вода. Без олфакторно обременяване, всичко е измислено. Кратка проверка на двигател, ходова част и светлини. Соларката се самоизключила, акумулаторите пълни. Наслада на собствено приготвената барбекю-вечеря с бутилка истинска бира и свещи на фона на отразените светлини в реката. Красота и хармония!

Прага
Прага

Откакто юнакът Крак изгонил злия дракон от пещерата, градът дълго време е бил столица на поляците. Пристигаме там по тъмно, вали проливен дъжд. Не съм видял един насип и при реверсиране нещо грозно изскърца. Ах, този майстор и приказките му! Както и да е. Огледът на светло показа разместване на велосипедния багажник, счупен стоп и леко вдлъбната кабина.. Наместих и стегнах багажника и завъртях 2 крушки, човек трябва да има резервен комплект, но стопът си остана счупен. През деня се крихме вътре, дъждът не спря до следобед. Привечер – качване на покрива, чистене на листа и клонки, проверка на изолацията. Къмпингът - малко невзрачен, но си има всичко. На сутринта - до града близо час на велосипед, защото дъщеря ми започна да протестира срещу возенето на детската седалка отзад и се налагаше често да спираме. За да я успокоим, прекарахме повечето време на една прекрасна детска площадка под замъка. Малката още не е във възраст, в която може да се интересува от история и култура. Затова – набързо и без подробности през града, с желанието един ден пак да дойдем.

Краков
Краков

След 3 настоящи и бивши столици решаваме да помързелуваме в словашките Татри. Прекрасен къмпинг, само ние на него, и о! чудо, 10 ампера изход за ток вместо обичайните 6! Това значи, че мога да включа над 2 киловата! Жената е доволна, може да си пусне сешоара на макс докато аз подгрявам супата. По едно време идва едно младо момче, служител в къмпинга, просто да пита всичко наред ли е. Английският му колкото моя китайски, друго не знае, но поне искрено се старае. Вижда момъкът щетите от Краков и с няколко целенасочени жеста ми дава да разбера, че иска да оправи нещата. Тикам му финикийски знаци в ръцете, той отказва. Сам свали целия стоп и го отмъкна. На другия ден идва, носи един, е, не съвсем същия, но даже и уж съвършено същество като човека не е симетрично, всеки да си погледне в панталоните или блузката... Монтира го докато децата му учеха дъщеря ми да играе на криеница. В този момент благодарих на българския майстор, че заради него тръгна тази верига от събития, която ме запозна с този прекрасен човек. Поседяхме заедно на чаша вино и ядки, пожестикулирахме и така прекарах един от най-приятните си часове по време на това пътуване.

Един ден открихме, че има крадец. Нямаше ми един от безценните домашни чехли, които през нощта оставям навън. Вечерта запалихме огън и на слабата светлина го видяхме – остра рижа муцунка, с любопитен поглед и бяло връхче на опашката. Доближи ни на около 20 метра. След малко се появи още един екземпляр, но бързо се уплаши.

Крадецът на чехли
Чуждите чехли са най-вкусни

Природата на Татрите е изключително красива!Стояхме там близо седмица, на около 1000 метра надморска височина. Цялата умора и стрес се изпариха. Един ден започнаха да идват много хора. Първият новопристигнал, едър предприемач от Мюнхен с 20 годишно отъркано минибусче, веднага дойде при мен, поздравихме се и разменихме няколко думи. Това е нормална практика между къмпингуващи. Помислих си как този преуспял човек може да покаже на много хора, че за да си щастлив не е нужно да имаш нещо материално и че уважението не се мери с колата, която караш. Постепенно ставаше все по-тясно, докато привечер една шумна и вече пияна младежка компания поляци се настани точно до нас, с което ускори тръгването ни. Да, има и такива за съжаление...

Високи Татри
Изглед към Високите Татри в Словакия

По пътя за София спах няколко часа на бензиностанция около Белград и събрах сили. Отново превъртях всички красиви спомени през главата. Когато ме сепна говорене във второ лице единствено число “откъде идваш, к'ъв е тоа кемпер бе?” разбрах, че съм на ГКПП Калотина.

Етикети: