По следите на пархелионa

Стокхолм е невероятно красив град. Разположен на 14 острова, свързани помежду си с над 50 моста, той лежи между езерото Меларен и Балтийско море, като между тях има само един шлюз по средата на града. Най-големият град на Скандинавския полуостров съществува от 13 век и бил място както на възход и мощ, така и на масови кланета на благородници.

Близо до кралския дворец, в центъра на стария град се намира катедралният храм “Св. Николай”. Според преданието той е построен от Биргер Ярл Магнусон, основателя на града. Заслуга на шведския реформатор Олаф Петерсон е преминаването на кралството към лутеранската деноминация. Църквата е променяла облика си според духа на времето – била е даже барокова, а по-късно отново е изглеждала като извадена от Средновековието. В нея има светини за шведите – уникален алтар от абанос, облицован със сребро, многобройни интерпретации на Тайната вечеря, Разпятието, старозаветни и новозаветни мотиви. Безспорен фаворит е скулптурата на Св. Георги, който побеждава дракона – тук тя е реминисценция на битката при Брункеберг, при която шведите побеждават тогавашния си силен враг, датския крал Кристиян Първи.

Моето внимание обаче беше привлечено от малко невзрачна картина на южната стена, която за миг спря дъха ми. Както се оказа, картината е най-старото изображение на Стокхолм, но особеното беше друго. На картината имаше нещо, за което аз не бях и чувал.

Зад трудната за произнасяне дума “Vädersolstavlan“ се намираше изображение на пархелион – едно главно слънце и няколко „допълнителни слънца“, както и на други хало-ефекти, както и обяснителен текст на 3 езика, който посочва, че „на двадесетия ден от април над града Стокхолм се видяха тези знаци, които се повтаряха от 7 часа сутринта до обяд“. Да си призная, главното, което си пожелах в тази църква е и аз някой ден да видя на живо подобно нещо.

Какво е пархелионът? На гръцки това означава “до слънцето” или “в съседство със слънцето”. Той възниква в резултат на пречупване на светлината в хексагоналните ледени кристалчета, съдържащи се в перестите облаци (цируси) или разпръснати дифузно, без да е видима ясна облачна структура. Явлението е относително често и изглежда сякаш до слънцето има още едно или две. Има огромно многообразие от варианти – при кристали с различна форма, при ниско или високо слънце, но при класическия пархелион допълнителните слънца се виждат на 22 градуса вляво и вдясно на истинското слънце. Ако протегнем ръка напред и разперим максимално пръстите, разстоянието между върховете на 1 и 5 пръст отговаря приблизително на този ъгъл. Тъй като различните дължини на вълните имат различен коефициент на пречупване, това води до дисперсия, която е причината откъм слънцето да преобладава червеният цвят, а отвън да е синият.

Повече от 3 години след желанието ми то се изпълни. Видеорегистраторът на колата запечата на живо природното явление над Санкт Петербург.

Желанията се сбъдват! Стоях на тротоара на оживен булевард и си спомних думите на Вилхелм Мюлер в “Зимно пътешествие” с музика на австриеца Франц Шуберт:

Три слънца стояха на небето
Гледах дълго, там си бяха те.
Упорито тез слънца стояха
Но те не са мои, не!
Двете най-добри се скриха...
И главното нека да го няма
В тъмнината ще е по-добре.

(Мой превод)

В случая лирическият герой говори за желанието си да загуби централната ценност - любовта си и следователно себе си, след като е загубил другите две християнски ценности – вярата и надеждата.

Напрегнатият ден и шумът наоколо бързо ме пренесоха обратно от романтизма в съвремието, но впечатлението от видяното и преживяното остана незабравимо.