Перлите на Фландрия
В северната част на Белгия се намира провинция Фландрия, населена главно от холандскоговорящи жители, докато другата провинция на кралството, Валония, е населена предимно от френскоговорящи. Заради силното влияние на Хабсбургите фламандците до днес са предимно католици, за разлика от холандските им съседи. Формално погледнато столица на Фландрия е Брюксел, но за него има написано толкова много, а и нашия интерес беше насочен към трите големи града на север от него. Добре развитата и поддържана пътна мрежа и подходяща инфраструктура правят мястото рай за къмпингуващи. Спокойно бих нарекъл страните от Бенелюкс “столица на къмпинга” заради широкото разпространение на този вид почивка тук. Къщите с кемпери и каравани, паркирани в двора, в един момент вече престават да правят впечатление.
Пристигнахме в Антверпен преди обед, идвайки от Амстердам. Къмпингът беше подгизнал от проливния дъжд и с труд намерихме едно сухо място под по-голям наклон, но за това са нивелирът и клиновете. До града стигнахме за половин час пеша, като се наложи да минем под тунел на река Шелда. Реката се разширява в града и при вливането й в Северно море дава пространство за най-голямото белгийско пристанище. Златната, космополитна епоха на града се чувства най-добре на главния площад, Grote Markt, в чието изграждане са участвали архитекти от цяла Европа. В центъра на площада стои паметник-фонтан на безстрашния римски войник Силвиус Брабо, за когото се предполага, че е бил племенник на Юлий Цезар. Скулптурата изобразява как войникът хвърля отрязаната ръка на гиганта Антигониус в Шелда. От там вероятно идва и името на града – ант - ръка, верпен - хвърлям. В съседство е най-голямата католическа катедрала в Белгия, построена средата на 14 век. Нейната кула е станала един от символите на кралството. Внимание заслужава и музея за мореплаване на брега на Шелда – на това място е имало постройки още от 10 век, а сегашната сграда е от 16 век. Най-интересното в града според мен е музеят за изящни изкуства, който приютява не само картини на най-известния жител на Анверпен – Паул Рубенс – но и на много други фламандски творци. Посещението на музея за нас, с малко дете на път, се оказа мисия невъзможна.
Наложи се да разгледаме Брюж набързо, така че само оставихме кемпера пред къмпинга (на много места това е позволено) и тръгнахме към отлично запазения средновековен център. Докато Антверпен е център на диамантената търговия, Брюж се слави с текстилната си традиция. Тесните улички са оградени от редици живописни къщи. В центъра на главния площад стои паметник на двамата занаятчии, вдигнали въстание против французите началото на 14 век. Оптичен магнит и символ на гражданската независимост е кулата Белфорт, издигаща се на над 80 метра. Белфрид или Белфорт е типично фламандско понятие, означаващо висока, тясна кула, като повечето са готически. Впечатлява също постройката на катедралата Св. Салватор, както и кметството. След двучасово обикаляне се поизморихме доста, особено двегодишната ни дъщеря, и на обратно взехме такси, в което не видях брояч, но нямах нито сили, нито желание да влизам в дискусии. На пристигане шофьорът махна един парцал от таблото и ни “ужили” доста – ако не спечели с измама от такива като нас, от кого друг...? Тръгнахме си от града в лошо настроение .
За сметка на това близкият Гент ни зарадва с удобно разположен и прекрасно оборудван къмпинг, в който персоналът за разлика от други места не ме гледаше със злоба, когато говорех на немски. След досегашния галоп решихме да останем там по-дълго, още повече че се бяха натрупали някои технически проблеми по кемпера, които трябваше най-после да отстраня. Главната разходка по града се случи в неделен ден, когато по улиците почти нямаше хора. В центъра доминира един от най-големите замъци, разположени във вода – Графенщайн, обграден от дебели стени.
И тук същата логика – главен площад, обграден от богати къщи, с кметство и катедрала. Трите главни църкви в града – Св. Николай, Белфрид и Св. Бавон – лежат в тази последователност на една линия, сочеща към югоизток. За разлика от Брюж Гент е силно индустриализиран и средата на миналия век е направено осносно почистване на черно опушените фасади. Разхождайки се по уличките ни идва мисълта, че може би половината от брутния вътрешен продукт се реализира от шоколад и бира. Допринесохме и по този начин за нарастването му. Очаквано жена ми се прехласна по шоколада, а аз... не точно по него.
Разходката по павираните улички покрай канали, гледката към замъци, катедрали и богати къщи ни потопи в историята не само на Гент, но и на цяла Фландрия – богатство, натрупано от производители и търговци на скъп текстил, съхранено от набези на французи, дало не малко обекти от световно културно-историческо значение, запазено за поколения напред и поднесено апетитно на туриста. Тук пак ще дойдем някой ден.