Фотография на път

Кой не иска да донесе от пътешествието си в екзотични страни снимки, които будят интерес и се разглеждат наново и наново? За да не пълним компютъра си с боклук и да не събуждаме скуката у събеседниците си, по-добре е да се съсредоточим върху по-малко на брой, но качествени снимки, чието реализиране не е голям проблем и с малко знания и практика може да се превърне в приятно хоби. Тук ще предложа съвсем базисна информация.

Всички ние имаме “сапунерки” с достатъчен набор от функции, тези от 200 евро нагоре се считат за малко по-сериозна любителска техника. За съжаление мнозинството хора ги използват само на автоматичен режим, а това значи, че оставят софтуера да взима решения вместо тях. Има разбира се и такива ситуации, където това е необходимо, но аз предпочитам ръчния режим, където настройките могат да се направят от самата мен, което повишава степента на изразителност и творчество. Освен апарата един статив във всички случаи ще е полезен. Не купувайте твърде големи карти, които, ако излязат от строя, причиняват тотална щета на всички фотографии, затова по-добър вариант е да имате 3-4 карти по 16 или 32 гигабайта всяка. Ако решите да правите освен снимки и дълги филми, носенето на компютър става вече задължително. Помислете да сложите всичко това в чанта, в чийто комплект влиза и протектор за дъжд. А самия фотоапарат при използване можете да защитите с... шапка за душ.

Обичайният формат на снимките е JPEG. Ако фотоапаратът ви поддържа RAW формат, можете да го използвайте, знаейки, че този формат изисква задължителен постпроцесинг. RAW – снимките в крайна сметка са по-качествени, но изискват доста време за обработка и значително повече памет.

Основните понятия във фотографията са бленда, време за експозиция, ISO (чувствителност) и фокус.

Блендата е ширината на отвора, който пропуска светлина към сензора. Колкото по-широко отворена е тя, толкова повече светлина му въздейства. Числото на блендата е обратнопропорционално на ширината й – f/8 е двойно по-тясна от f/4. Другото действие на блендата е дълбочината на изображението, което се намира на фокус – колкото по-тясна бленда (или по-голямо число на блендата), толкова по-надалеч фотоапаратът “вижда ясно”. За пример двете фотографии по-долу. Едната е направена с максимално закрита бленда и при нея листата на заден фон са относително ясни, докато другата е с максимално широка бленда (минимално число) и затова фонът е по-размазан. Този ефект може да се използва творчески, например при портретна или детайлна фотография, за да се размаже фонът, или, в комбинация с настройките на фокуса, на преден план да има например размазано цвете, а църквата на заден план да е ясна.

Времето за експозиция определя времето на въздействие на светлинния поток върху сензора. Освен желателно тъмни или свръхекспонирани снимки чрез функцията можем да постигнем и друго - едно спортно състезание, при което желаем да уловим момента, ще изисква максимално кратка експозиция, докато фотографията на Млечния път изисква време за експозиция поне 15-20 секунди. Познатите ефекти с течаща вода, която изглежда като мляко, или ивицата от стопове на автомобили по магистрала също се постигат главно чрез продължителна експозиция. За тази цел е необходим статив и в подобни ситуации винаги снимаме с таймера, за да няма разклащане по време на отварянето на блендата.

ISO е мярка за чувствителността на филма, респ. на сезнора. Най-честото му значение за “сапунерките” е от 100 до 3200. Колкото по-голяма е чувствителността, толкова по-ярка е картинката. Това има обаче обратна страна – появата на шумове, които на екрана на апарата може да не си личат, но на 17 инчов компютър или на телевизор са неприятни за гледане. За вечерни и нощни снимки горната граница от 400 се счита за “безопасна” и добър компромис.

Горните три понятия образуват един своеобразен триъгълник, чиито страни ние самите можем да променяме, ако едно или друго външно обстоятелство налага изменението в баланса. Ако например се налага да снимаме с голямо време за експозиция, ще намалим ISO и/или ще позатворим блендата. Ако решим да снимаме с тясна бленда, налага се да увеличим времето за експозиция. Може би тук е мястото да споменем за режимите Av и Tv, присъстващи във всеки апарат от подобен клас. Първото означава, че предимство има блендата, а камерата автоматично избира времето за експозиция. Във втория вариант се фиксира времето за експозиция, а камерата избира подходящата бленда. Има разбира се и програмни режими – за сняг, в тъмно време, при изкуствено осветление и т.н.

Фокусът е разстоянието между обекта и обектива, което се експонира ясно върху сензора. Много апарати имат индикация за фокусното разстояние или даже ръчни настройки за него Точно чрез тях могат да се постигнат много интересни ефекти и ако камерата ви разполага с тази функция, поиграйте си с нея, ще останете удивени колко много може тя.

Внимавайте със светкавицата – много хора я използват буквално при всяка сцена, снимайки даже луната. Стоейки пред аквариум, със светкавицата ще получим само голямо светлинно петно, да не говорим колко дразнещо е за останалите. По време на дъжд, сняг или повишена запрашеност светкавицата е лош избор.

Голямо облекчение за фотолюбителя са и “помощниците” на екрана на повечето апарати, както на долната снимка.

Четирите линии заедно с ръбовете на дисплея разделят пространството на 9 правоъгълника, което ни помага за правилната композиция. Основно правило тук е това на третините – гледайте или небето, или повърхността, да заемат общо взето 1/3 от кадъра, това се приема за естетично. Физиологията освен това казва, че погледът ни се насочва инстинктивно към мислените пресечни точки на тези линии, така че е добре поне в едната от тези точки да има привличащ погледа предмет. Ако имаме два предмета или хълмист контур, който преминава през 2 от тези точки, посока нагоре (гледано отляво на дясно) означава възход, ускорение, положително преживяване, докато в обратната посока се възприема от мозъка подсъзнателно с отрицателни емоции. (И като качим снимките в облака, гугъл вече знае освен всичко друго и какви емоции сме искали да предадем)

Погледнете долната снимка. Направена е от покрива на Исакиевската катедрала в Санкт Петербург. Обърнете внимание на спазеното правило на третините и на акцентите в пресечните точки. Така въпреки лошите атмосферни условия снимката привлича и разказва нещо, излъчва положителна емоция, защото ивицата дървета, макар и тъмна, сочи нагоре.

По-нататък с “помощниците”. В горния десен ъгъл е разположена т.нар. хистограма, отразяваща количеството тъмни (вляво) и светли (вдясно) точки в кадъра. В случая имаме добър баланс, графиката не бива да се допира до страните (Ако имаме една висока колонка, залепена вляво, сигурно пред нас е непрогледна нощ или просто сме забравили да свалим капака пред обектива). Третият помощник е светлинната везна със стойности от -2 до +2. Ако е (леко) в минус, както е горе, снимката ще излезе тъмна и следователно трябва да се увеличи блендата, експозицията, или ISO. Последният помощник, който не присъства навсякъде, е нивелир, който в случая показва, че фотоапаратът е с вдигната дясна част – досадно, когато правим снимки на морски хоризонт например.

За да получим интересни снимки и наистина да фотографираме, а не да “стреляме”, търсете подходящи мотиви и необичайни перспективи, като не се страхувайте да се поизцапате и да легнете на земята. Доближете се до детайла (не забравяйте да включите макро-функцията). Експериментирайте с различните функции, прочетете инструкцията на апарата и постепенно пред вас ще се открият неподозирани възможности и ще забележите разликата между фотография и "шракане".

Съобразете се също и с местните законови норми и морални порядки. Не навсякъде хората желаят да бъдат фотографирани - питайте ги, дайте им дребни пари, ако мотивът ви се струва интересен, или просто го направете без те да разберат. В повечето западноевропейски държави можете да снимате всичко, което не е изрично забранено, но с обществените публикации трябва да внимавате - никой не бива да разпознава лицето си или номера на колата си в някой сайт или социална мрежа.