Мурманск

Надеждите ни, че в Лапландия ще видим северното полярно сияние не се оправдаха, затова след 5 години направихме втори опит в руския Мурманск.

Модерният Сухой Суперджет кацна доста твърдо и обратната тяга забули за малко гледката. Багажът беше докаран със стар съветски ЗиЛ и буквално стоварен накуп направо пред залата за пътници. Посрещна ни здрав минус 35 градусов студ и ясно време, което ни зареди оптимистично. Но с напредването на деня се появяваха все повече облаци, което доведе до леко затопляне, но ни лиши от красивата гледка. Оказа се обаче, че градът, колкото и невзрачен да изглежда, предлага много атракции и суперлативи.

На път за града видяхме огромно светлинно пано “69”, указващо не друго, а че сме вече на този паралел. Мурманск е най-големият град в света в полярната зона. Минаващият покрай Колския полуостров Гълфстрийм позволява на пристанището да не замръзва, което е било и продължава да бъде от стратегическо значение за военния и търговския флот. Местните хора разказват, че рибата в залива се лови с голи ръце, на което аз съм склонен в известен смисъл да повярвам – все пак градът е голям център на рибната промишленост и седалище на международни комисии, регулиращи улова в Арктика. Настанихме се в най-високата сграда на север от полярния кръг – хотел Азимут, от чийто предпоследен, 17 етаж направихме тази снимка в зенита на слънцето

Краеведческият музей, само на десетина минути пеша, ни потопи в историята, флората и фауната на региона. Преди 40 или 50 години, когато е бил построен, музеят със сигурност е бил нещо значимо, но съвсем не отговаря на съвременните изисквания и представи, изглежда запуснат и стар, а това впечатление се засилва от многобройните служителки, до една в пенсионна възраст, които обикалят още по-усърдно, щом чуят неруска реч и пускат в употреба резервните очи и уши. Мурманск е основан само половин година преди комунистическия преврат, наричан “октомврийска революция”, видяхме и готовите табелки на улици с имена на членове на царското семейство, които така и не са влезли в употреба. Аз лично се впечатлих от прешлен на гренладски кит, голям около метър, и си направих проста сметка.

Пред научно-техническата библиотека в града има паметник на Кирил и Методий, точно копие на известната статуя в София, подарено на града от българските власти по случай въвеждането на 24 май в списъка с официални празници. До днес в града на този ден има празнично шествие в чест на славянските братя.

В покрайнините на града има паметник на защитниците на полярните области по време на Втората световна война (Мурманския “Альоша”) и църква, посветена на загиналите подводничари. Доста походихме докато открием и най-северния океанариум в света. Освен нас двамата други желаещи нямаше и официално представление не можеше да се проведе, но се смилиха над нас и ни разрешиха срещу доброволно пожертвование да присъстваме на тренировка. Седяхме над един час, пиейки чай след чай, а накрая се снимахме с главния герой Миша. Океанариумът води началото си от военните години, когато тюленчета-камикадзета са били обучавани да тикат с носовете си мини към вражеските кораби, а също и да плуват към чужди мини и да ги взривяват преди корабът да стигне до тях.

Гвоздеят на програмата ни в Мурманск беше първият в света атомен ледоразбивач “Ленин”. Построен в Ленинград през 60-те години с цел да поддържа проходим северния морски път, днес атомното чудовище е музей, направен с доста пари и от Европа – специално в мултимедийната му част. Обиколката разбира се беше с екскурзовод, действащ моряк от Росатом, който искрено се вживяваше в разказваното. Принципът на действие е като на атомна централа – произведената от реактора пара задвижва турбина, която генерира електрически ток. Трите двигателя имат обща мощност от близо 35 мегавата. Специалната конструкция не е познавала ледени прегради пред себе си, на борда има вертолетна площадка, а освен общи помещения, каюти за екипажа и всичко останало - между другото за онези времена в доста комфортно изпълнение, видяхме мини-болница с рентгенов апарат, операционна, зъболекарски кабинет и оборудване за раждане. “Ленин” е имал не само търговско значение, но е играел и важна социална роля в отдалечените кътчета на Русия, където е предоставял единствената лекарска помощ на по-високо ниво.

Да, и втория път не успяхме да видим северното сияние. Но си тръгнахме от града доволни, защото видяхме отново красотата на полярната природа с нейната оскъдност и строгост и научихме толкова много за един край, където се мяркат малко туристи. А една от следващите зими пак ще ни отведе високо на север – както казват австрийците, всички добри неща са три.