Копенхаген

Градът на Ханс-Кристиян Андерсен привлича огромен брой туристи, между многото и нас. Първият културен, по-скоро технологичен шок настъпва, когато на летището се качваме на влакче без водач, а впечатленията са от безброй ветрогенератори, чистота и ред.

Разходката ни по града започна от новото пристанище – прокопан навътре в града канал, обграден от живописни къщи. По него се движат туристически корабчета и са швартовани скъпи яхти. С излаза към морето гледката се променя – открива се широка панорама към военноморския музей, новите сгради на операта и театъра и към 8-километровия мост, свързващ датската столица с шведския град Малмьо през пролива Ересун. В един кратък момент се озоваваме и във Флоренция заради статуята на Давид, тук естествено е копие. Минаваме покрай Мраморната църква, построена от норвежки мрамор, който се обработва трудно, затова строителството й е продължило доста дълго. Църквата е умалено копие на Св. Петър във Ватикана, но отдавна е лутеранска. Стигаме до паметник, пресъздаващ раждането на Дания – съгласно преданието, богинята на плодородието Гефион така омаяла шведския крал, че той й дал 4 бика с обещанието, че земята, което изоре до изгрев слънце, ще бъде нейна. Орала, орала, и така издълбала пролива между Швеция и Дания. Но всъщност градът е основан от един свещеник на име Абсалон, който през 1167г. положил основите на селище, звучащо на датски по-скоро като “командно пристанище” и променило звученето си впоследствие на “търговско пристанище”. Недалеч от паметника на Абсалон се намира може би най-известният символ на града – русалката, създадена по приказка на Андерсен и отлята в бронз през 1913г. Тялото й пресъздава това на балерината, изиграла ролята (предполагам, плавниците са добавени...), а лицето – това на жената на скулптура. Хмм, естетиката е въпрос на вкус. Връщайки се обратно се натъкваме на единствената православна църква в града, построена от руския император Александър трети и носеща същото име като софийската катедрала. Обратно в центъра попадаме на площад, наречен “новия кралски пазар”, от който тръгва главната търговска улица Строгет.

На следващия ден отиваме в местната ботаническа градина с алпинеуми и оранжерии, невероятно богата и подредена. Там повторно откриваме интерпретации на известни скулптури, и двете на Мирон – “Атина и Марсий” и “Дискохвъргачът”- при този тук главата е разположена правилно, за разлика от лондонския екземпляр. Покрай постройка на университета с паметника на великия астроном с чешки корени Тихо Брахе стигаме до перлата на дворците в Дания – замъкът Розенборг, построен около 100 години след откритията на астронома от най-значителния крал (тогава на Дания и Норвегия) – Кристиян Четвърти. Хералдиката, свързана с него е толкова популярна, че човек бързо свиква да гледа съчетанието С4 без да се страхува от взрив. Дворецът е построен по подобие на фламандските, а украсата вътре също в голямата си част идва от там. Всеки владетел е внасял подобрения и изменения в него, влагайки и личните си предпочитания. Открояват се мраморната зала с тежка абсолютистка символика, розовата зала в стил рококо и бронзовата зала, в която са изложени кралския трон, направен от рог на нарвал, и този на кралицата от сребро. Има и картина, изобразяваща С4 рядом с Александър Македонски – за мен това продължава да бъде загадка, но историците на една съседна нам държава вероятно няма да пропуснат да намерят ползи от това или даже да предявят претенции. Съкровищницата приютява голяма колекция от оръжия и порцелан, чието производство е заимствано от Майсен, но е изменено и се нарича “мек порцелан”. Главната атракция там са царските корони, особено тази на С4.

През площада Култорвет, стандартно място за срещи на млади двойки, стигаме до кръглата кула, построена от С4 още преди Розенборг. Това сега е най-старата действаща обсерватория в света. Вътре няма стълби, а широка пътека, по която Петър Първи се е качвал на кон, последван от съпругата му в каляска. Седем и половина обиколки – и пред нас се открива прекрасна панорама гледка над града. До една друга сграда на университета са разположени паметници на известни датчани, от които за нас най-разпознаваеми бяха Бертел Торвалдсен, чиято скулптура на умиращ лъв в швейцарския Люцерн е истински шедьовър, както и великият химик-нобелист Нилс Бор.

Дворецът Кристиансборг е седалище както на краля, така и на законодателната власт, има само единични помещения, отворени за публиката. Минаваме покрай него набързо и ни посрещат двама тръбачи, поставени на висок пилон – според легендата, ако Дания я грози опасност, те ще затръбят и ще събудят великия герой Холгер, който ще избави страната от всяко зло. В съседство се намира кметството със статуя на Андерсен до него, както и поредният Св. Георги, който тук убива неизвестно кого, може би някой швед...? От другата страна на булеварда е паркът Тиволи, място за увеселение и разходка. Виждаме и огромен термометър на фасадата на сграда, а на покрива има две момичета – едното с чадър, другото на велосипед. В зависимост от времето се показва едното или другото, ние видяхме едновременно двете и не знаехме как да го интерпретираме. Но велосипедът не е случаен – ако фините се раждат на ски, датчаните се раждат на велосипед. Тук той е едно от основните превозни средства, като за целта са осигурени подходящи условия. Постепенно стигаме до най-старата борса в Европа, построена отново от всемогъщия С4. Интересен е покривът й, представляващ вплетените тела и опашки на 4 дракона. Дали тук се пресъздава хералдиката на краля или четирите опашки означават “измама” “алчност”, “сребролюбие” и “кражба”, така и не се поинтересувах. За финал се насладихме на библиотеката, в чийто двор има паметник на основоположника на екзистенциализма. Библиотеката отдавна е отесняла и е направено разширение, което носи прозвището “черният диамант” и изглежда точно така.

Вече свикнали с мисълта как технологията улеснява живота, се качваме на безпилотника на път за летището този път без никакви съмнения.