Толедо – столица на 3 кралства

13 ноември 2016, 12:38
толедо

Само на около час път с влак от Мадрид е Толедо, малък, но впечатляващ град, богат на история и превратности, средище на много култури – как да изпуснем подобна възможност?

Още сградата на гарата ни конфронтира с разпространения в града стил “мудехар”. Мудехарите са били мюсюлмани, които са пристигнали в Испания след Реконкистата, запазили са религията си и са се приспособили към християнския начин на живот в държавата. И макар че мудехари отдавна не съществуват, сградата е построена преди стотина години в техния стил, за да подчертае историзма в града. Заради многообразието на култури и религии Толедо си е завоювал славата на преводачески център, чрез който мавърската философия и култура е достигала Европа.

Разположен на хълм до меандър на река Тахо, мястото е предлагало отлични възможности за защита, а близките и леснодостъпни залежи на желязна руда са направили града център на сеченето на монети и на оръжейното занаятчийство. Ковали са се предимно мечове, към които е добавяна богата орнаментация. Самият Карл Пети е поръчал меча си именно тук. В днешно време се произвеждат предимно битови продукти, между тях и популярни в Испания джобни ножчета.

Още по пътя от гарата за града пред нас се разкрива прекрасна гледка, в която доминира замъкът Алказар, място на важни исторически събития и представител на цяло архитектурно течение.

toledo
Изглед към града от моста Алкантара

Толедо е получил името си от завладелите го римляни, но с разпада на Империята е станал обект на завоеватели. Отначало дошли аланите, но само за кратко. Те били изместени от вестготите, чийто крал направил Толедо столица и по-късно приел християнството. В късната антика дошли маврите, за които Толедо бил столица на Халифата на Кордоба. Над 300 години по-късно Алфонс Втори успял да отвоюва заграбените територии и да даде решаваш принос в Реконкистата, която приключва окончателно едва по времето на Колумбовите открития. Църковно-исторически събития обуславят факта, че епископът на Толедо и до днес е първи в Испания, макар че столицата е била преместена по географски съображения в Мадрид.

Влизайки през портата Бизагра в стария град виждаме на нея символа на обединението – двуглав орел, символизиращ обединените кралства Кастилия и Арагон, дали началото на държавата Испания. По пътя нагоре има още доста порти, но далеч не толкова импозантни.

толедо
Портата Бизагра

Една от главните забележителности е готическата катедрала “Света Мария”, построена на мястото на джамия и вестготска църква, от които не е останало практически нищо. Двете кули на катедралата са съвършено различни по стил, като строгата готика на по-високата кула е смекчена от орнаменти в горната й част. По-ниската кула е проектирана от сина на художника Доминикос Теотокопулос, познат като Ел Греко. В града има много църкви, бивши молитвени домове на други монотеистични религии.

толедо
Катедралната църква

Наблизо е другата главна забележителност – замъкът Алказар, станал символ на франкистите по време на гражданската война в Испания. Малка, но силно мотивирана група бойци на Франко е била обсадена в замъка от републиканците и се е отбранявала с всички сили, докато не дошла помощ от Мадрид и обсадата не била прекратена. За тези събития напомня фразата “Алказар не се предава”. Интересен е стилът на замъка – оригиналното му название би звучало в превод “безорнаментен стил”, а името на създателя е Херера, затова го наричат и така. Безорнаментността се проявява външно като отказ от корнизи, первази и пиластри, прозорците изглеждат като врязани във фасадата. Само няколко сгради в Испания са построени в този стил, наричан още “чист стил”, между тях е и известният Ескориал. Построен в духа на Контрареформацията стилът ни напомня, че изкуството е едно от най-мощните средства за постигане на политически цели. Но докато Рубенс и Веронезе – известни творци от това време с безспорно значение са имали благородни цели, разни псевдоинтелектуални палячовци с политически амбиции мътят главите на българите в днешно време от екрана на телевизора с пошлото си изкуство и свикване на съмнителни референдуми. Каквито целите, такива и средствата.

Спускайки се по хълма минаваме покрай паметна плоча на Тициановия ученик Ел Греко, чиито творби украсяват много църкви в Испания и през някога единствения мост, водещ към града – Алкантара, подсигурен от 2 бойни кули, се връщаме на гарата, откъдето отпътувахме обратно за Мадрид.

Дестинации: