Кеймбридж

В годините, когато една нискотарифна компания летеше до Лондон – Лутън, бегъл поглед в картата ни наведе на мисълта, че Лондон вече отдавна ни е омръзнал и затова решихме вместо на юг да потеглим на север, към знаменития университетски град, разположен на същото разстояние до Лутън както и столицата на Великобритания.

Знаменити личности са свързани с този град – от икономиста Кейнс до писателя Салман Ружди, а също така личности като Чарлс Дарвин, Нилс Бор и Лудвиг Витгенщайн. Все пак университетът на града, основан още началото на 13. век, е един от най-престижните не само в родината си, но и в света. В днешно време има над 30 колежа към университета на федерален принцип, като най-известните са King's College и Trinity College.

Първият е основан около средата на 15. век и е ярък пример на готическа архитектура, строителството му е продължило над един век. На една от стените му може да се види картината на Рубенс “Поклонението на мъдреците от Изтока”.

Тринити Колидж води началото си от средата на 16 век и в сегашния си вид съществува благодарение на сливането на 2 по-малки колежа. Това е най-големият и богат колеж на университета. Голямата порта е служела за вход на краля, а огромния двор е място за церемонии. Участие в строежа на колежа е имал и самият Кристофър Рен, чиито творби се свързват най-тясно с Лондон.

Минахме разбира се и по “моста на математиците” - дървена конструкция, построена изцяло от праволинейни елементи, тангенти, които имитират арка. Радиални и тангенциални компоненти се допълват по начин, който прави моста изключително стабилен и подходящ за основа, скеле, върху което може да се изгради каменен мост.

Недалеч от Кеймбридж е селцето Даксфорд, в което се разполага част от Имперския военен музей. След експресно свикване с местните правила за движение и след лек допир на огледалата с колата на очарователна госпожица, най-накрая стигнахме до мястото, посветено главно на изложба на бойни самолети и все още функциониращо летище. Тук може да се види най-голямата колекция на американски бойни самолети извън Щатите.

Прекарах поне половин час около Lockheed SR-71 Blackbird, легендарен високоскоростен стратегически разузнавач, който е претърпял доста аварии, но нито веднъж не е бил свалян от противников огън и е носел големи главоболии на държавите от Варшавския договор, над които е летял необезпокоявано до преди 25 години със скорост над Мах 3. Струва си човек да влезе и в Конкорда (една от малкото цивилни машини), за да усети атмосферата на тази цяла епоха от въздухоплаването, макар и приключила трагично. А при желание можете да се освободите от последната порция фиш енд чипс, летейки на военновременен Спитфайър (макар че, да сме честни, не са били по-добри от немските Месершмит-и БФ109.) Ако ви остане дъх, можете да си тананикате песничката на Iron Maiden за спитфайърите.

Друг забележителен експонат е Ф–15 – един от немногото бойни самолети, които никога не са търпели поражение във въздуха. „Орелът“, както е нарицателното му име, е демонстрирал своята мощ в много военни конфликти и даже е изстрелвал ракети, свалящи околоземни спътници, за да знае противника с кого си има работа.

Градът и oколностите предлагат паркове, замъци и музеи, които остават незабравими впечатления, а освен това можете да научите как работи вятърната мелница или да пробвате тежестта на рицарските доспехи – трябват ви двама помощници, за да се облечете и съблечете. Но преживяването си струва.

Посетихме и пристанищното градче Кингс Лин на източното крайбрежие на острова, само на шейсетина километра от Кеймбридж. Там видяхме паметник на Джордж Ванкувър, великия мореплавател и откривател, изследвал огромни територии в Северна Америка и Австралия. На него са наречени не само известният канадски град, но още един по-малък град в Щатите и един остров.

Прекарахме в Кеймбридж 4 дни и останахме невероятно доволни от всичко, което видяхме. Препоръчвам града и околностите му главно на хора, интересуващи се от авиация - заради Даксфорд – но и на ценителите на готическата архитектура, отлично поддържаните паркове и на тези, които искат поне отвън да зърнат мястото, където се създава велика наука от много векове.