На път с мен
Здравейте, казвам се Мефисто и съм на около 5 години. Ще ви разкажа как моите стопани пътуваха с мен – все пак съм неразделна част от семейството.
Регулациите по тази тема могат да се намерят на сайтовете на Европейската комисия или на Организацията по въздушен транспорт ИКАО, но трябва непременно да се информирате и за специфичните изисквания на държавата-дестинация.
За да не ме забравят случайно, напомнях на стопаните непрекъснато за себе си.
На първо място стопаните ми извадиха собствен паспорт, който съдържа информация за тях, за моя доктор и за мен – вид животно, порода, възраст, пол. Чипираха ме, болеше само малко – и мен, и ветеринаря, на когото си отмъстих. Освен това ме имунизираха срещу бяс и получих препарати за външно и вътрешно обезпаразитяване. В паспорта е залепена и информацията за чипа и при нужда може да се свери. Непосредствено преди път трябваше да се срещна още веднъж с ветеринаря, който ме прегледа и сложи печат, че съм здрав.
Ако пътувате със самолет като мен, много важно е на коя компания ще попаднете. Някои разрешават взимането ми в салона, ако съм в подходяща чантичка и не мога да избягам, други без дискусии ме слагат в каргото, но и там не е толкова страшно – температурата и налягането са много близки на тези в салона, така че изпитах само страх, но не и дискомфорт. Уточнете всичко с компанията превозвач, защото някои разрешават най-много едно животно на борда, другите отиват в търбуха. Аз съм доста едричък и нямаше да се побера в краката на стопаните си, така че мен ме сполетя точно тази съдба...
Клетката трябва да е съобразена с размерите ми, ако е прекалено тясна и ограничава силно движението ми, транспортът ми може да бъде отказан. Съгласно ИКАО има 5 стандартизирани типа транспортни клетки с максимални размери – за най-малката при полет в рамките на Европа се плащат около 50 евро в една посока, а за големи животни на презокеански полети цената може да стигне и до 300 евро. Цената зависи и от общото тегло – моето и на клетката.
Когато пристигнахме, минахме задължително през митницата, която ни насочи към ветеринарната служба. Там пак ме прегледаха и установиха, че все още съм здрав. Ако не бях, щяха да ме пратят на разноски на стопаните ми с първия възможен полет обратно вкъщи. Но дори да ме бяха върнали, вместо отпуска щях да продължа да си работя като системен администратор.
А ако не дай Боже нямаше полет в близките десетина дни, можеха и да ме евтаназират.
По време на почти 12-часовия ми престой в 2 самолета и разкарване по разни летища нямах желание нито да ям, нито да пия, но бях много благодарен, че при пристигането ни стопанинът носеше в ръчния си багаж малка порция от любимата ми храна и ми даде да пия вода. Клетката ми беше постлана с памперс за възрастни, който – като във вица за чукчата – ми държеше топличко и сухо. При пристигането в другия ми дом, който аз до този момент аз още не познавах, стопанинът извади една от любимите ми играчки, за да се адаптирам по-лесно и бързо.
Полетът имаше и положителна страна – бързичко поотслабнах, защото бях натрупал излишни килца, но после възстанових всичко, за да съм атрактивен пред мацките.
Това е, хора. Грижете се за нас, спазвайте местните закони и ще видите колко хубаво е да вземеш такъв прекрасен котарак като мен на хиляди километри разстояние. Отблагодарих се с голямо мъркане и гушкане.
