Бели нощи в Санкт Петербург

Сега, когато при нас са най-дългите нощи, искам да ви разкажа за най-дългите дни, изживени на друго място. От края на май до средата на юли заради силното накланяне на оста на въртене на Земята към Слънцето по-големите северни ширини са място на това удивително природно явление, водещо до екстремно увеличаване на продължителността на светлата част от деня. Аз не се сещам за друго място, където т.нар. Бели нощи са по-величествени, а и градът вече е така тясно свързан с явлението, както и то с града, сякаш са синоними. Двете скандинавски столици Стокхолм и Осло, както и финландския Хелзинки са на приблизително същата географска ширина, но наистина никъде другаде гледката не е толкова впечатляваща.

Стремейки се да преодолее културната и технологична изостаналост, цар Петър Първи е имал прозорливостта и смелостта да се обърне към водещите в това отношение народи за помощ. Затова смело можем да кажем, че най-европейски изглеждащият град в Русия е такъв именно заради многочислените, главно френски и италиански архитекти, скулптори и художници, а Екатерина Велика е продължила добрите традиции, привличайки в града авангардни хора.

Най-доброто място да започнете подобна разходка е брега на Нева, а най-подходящото превозно средство са малките корабчета с ниска палуба, направени така, че даже при пълноводие да могат да преминават под многочислените мостове. Ние предпочетохме да сме с автомобил, но се запознахме внимателно с разписанието на мостовете – много от тях са подвижни и през нощта се отварят на 2 пъти за по час-два, за да преминат по-големите кораби от Балтийско море до Ладожкото езеро и обратно. Самият процес също е голямо шоу – идва полиция, пуска най-бързащите и незнаещите какво се случва, слага ограждения и след малко човек вече може да чуе работата на електрическите двигатели, ако е наблизо. Бреговете на основната река, но и на другите реки и канали са пълни с хора в приповдигнато настроение – само ако можеха да си изключат светкавиците на фотоапаратите щеше да е добре. Небесната светлина, отразена във водата заедно с изкуственото осветление на многобройните забележителности – замъци, мостове, катедрали, Адмиралтейството - създава неповторима атмосфера.

А най-доброто време за начало е малко след полунощ, когато слънцето почти е залязло. Привидното противоречие между часовника и околната светлина е впечатляващо, но и объркващо, то може да доведе до сериозно разстройство на ритъма, а оттам да повлияе неблагоприятно на съня, кръвното налягане и психиката. (Спомнете си “Insomnia” с Ал Пачино). Неслучайно всеки дом в града е оборудван с плътни пердета или щори, защото дори и в най-тъмното време има остатъчна осветеност.

Санкт Петербург е музей под открито небе, приказка от камък, истинско бижу. Всеки път човек може да открие нещо, което не е видял досега, или да погледне едно и също нещо под друга светлина – в буквалния и преносния смисъл. За мен няма нищо по-красиво в тази част на света от белите нощи през максимума им края на юни, горите на Карелия (на час път с кола) през есента или вледеняващия ураганен вятър в Кронщадт (фактически част от Санкт Петербург), който сам създава скулптури от лед и сняг през зимата. За желаещите да видят това със собствените си очи мога да предложа индивидуални пътувания до там с екскурзоводско обслужване, помощ при издаване на виза и друга ценна информация.