Музеят на корабокрушенията Флагстаф Хил (Flagstaff Hill)

Има много потънали кораби около Австралия, но в южната част на континента, между градовете Кейп Отуей и Порт Феъри се намира най-опасната част на крайбрежието. В тази ивица от 130 км само за последните 200 години са потънали над 600 кораба и мястото заслужено се нарича Брега на корабокрушенията (Shipwreck Coast). В градчето Уорнамбуул се намира чудесен музей, където човек може да научи много за историята на района и корабите.

Флагстаф Хил е една от най-големите атракции на района и в него може да се види уникално възстановено морско селище - сградите са точни реплики на магазини, работилници, къщи и административни сгради от 19-ти век, във всяка могат да се видят предмети от бита и да се прочетат истории от живота преди. Атмосферата се допълва перфектно от актьори-доброволци, облечени в костюми от периода, някои от които демонстрират занаяти - можете да видите как се плетат корабни въжета и мрежи, как се шият дрехи, печатат вестници и естествено - правят лодки.

В музея на Флагстаф Хил има много предмети и интересни находки от потъналите наблизо кораби - от разядени котви и мачти до изящни часовници и статуетки. Ако имате късмет можете да хванете някой от безплатните турове на музея, където ще ви разкажат в подробности истории за всеки един от намерените артефакти, както и легенди, които не са споменати на информационните табла.

Най-голямата ценност в музея е двуметров порцеланов паун с вълнуваща история. 1878 година, на път от Англия към Мелбърн корабът Лок Ард попада в мъгла, която го отклонява от курса. Твърде късно капитанът осъзнава, че са опасно близо до брега и въпреки усилията на екипажа не успяват да избегнат подводните скали и корабът потъва. Бурните ледени води взимат живота на 52 от хората на борда, оцеляват само двама. Най-голямата изненада на трагедията е порцелановият паун, който изплува на брега непокътнат. Местните хора се опитали да го пренесат на сигурно място, но статуята се оказала твърде тежка и океана отново я погълнал. Напълно неочаквано на следващият ден пауна отново изплувал на брега и тогава успяват да го спасят. Такива фигури са били изработени само 9 в света и в момента паунът, който се намира в музея в Уорнамбуул се оценява на 4 милиона долара.

Името на хълма - Флагстаф - идва от това, че още от създаването на града на това място е имало система за морска сигнализация с флагове. По-късно на мястото, заради подходящата позиция е построен фар, а през 1887 година австралийската армия поставя няколко оръдия. Две от оръдията са запазени и до днес и дори се използват веднъж годишно при отбелязването на деня на Австралия.

Едно от интересните места в градчето е читалнята с архива на местните вестници. Там може да намерите всички издания от началото на публикуването им през 50-те години на 19-ти век. На който му се чете може да се потопи в света от преди няколко века - вестниците освен новини съдържат и впечатляващо количество обяви. Време ли е да си ушиете нов костюм - Ричард Хенри може да ви уреди с най-модерните кройки. Окапва ви косата? Време е да пробвате вълшебният електромагнитен възстановител на коса. Мислите, че имейлите с които ви засипват, предлагайки ви да пробвате виагра са нещо ново? Още преди повече от 150 години във вестниците е имало реклами на разнообразни елексири и хапчета, които обещават да възвърнат "изгубена мъжественост".

Временни обитатели на комплекса са и няколко кучета от породата марема. Те не са обикновени кучета - имат сериозната работа да охраняват пингвините на близкия остров Мидъл Айлънд. Пингвините на този остров живеят там от стотици години, но с идването на европейските заселници пристига и нов враг за тях - лисицата. Въпреки, че са на остров, по време на отлив се получава достатъчно плитка връзка със сушата и умните хищници се научили да похапват беззащитните пингвини. Бройката им намалявала застрашително, като през 2005 година са били останали само десетина пингвина. Въпреки всичките усилия на природозащитниците никой не успява да се справи с проблема, докато местен фермер не предлага да пробват кучета от породата марема като защитници на пингвините. Идеята се оказва изключително успешна и от тогава няма изядени пингвини, а цялата колония вече надминава 200 броя. Цялата история е екранизирана в чудесната австралийска комедия Одбол (Oddball).