Малмьо

Не беше възможно да устоим на изкушението след Копенхаген да посетим съседния Малмьо в Швеция. Удобен транспорт свързва двата града през пролива Ересун и въпреки лошото време решихме да видим какво е останало от другата страна на творенията на Гефион.

Градът е трети по големина в Швеция, след Стокхолм и Гьотеборг, и е столица на югозападната провинция Шоне. Най-ранните данни за града са от 12 век, когато е бил още рибарско селище. Сегашното му име идва от едно характерно датско словосъчетание, означаващо “пясъчна купчина”. Немците, имали огромно влияние в града главно по времето на Ханзейския съюз (13-14 век), са го наричали “лакътя” заради характерната форма на крайбрежната ивица.

На главния площад виждаме сградата на кметството в класически датски барок и паметник на кайзер Карл Густав, а на съседния малък площад преобладават постройки в типичния немски стил “Fachwerkhaus“, за който аз нямам превод на български език, които сега са главно кафенета, ресторантчета и сувенирни магазини. Малмьо е невероятно зелен град, изпълнен с паркове и градини, както и с множество скулптури в тях, смисъла на някои от тях за нас остана непонятен. Отдалеч зърнахме най-високата сграда в Северна Европа – 190-метровата “turning torso”, извита от основата до върха на 90 градуса.

Най-голяма притегателна сила притежава замъкът с крепостта от началото на 15 век, построен от немския кайзер, в последствие разширяван и адаптиран, както и преминавал многократно от шведски в датски ръце и обратно. На портата виждаме годината 1658, когато градът вече окончателно е преминал в шведско владение.

В сградата на замъка могат да се видят вещи от бита на хората от отминали епохи, както и един голям аквариум и терариум с редки екземпляри. Отсреща е сградата на музея, посветен на мореплаването и техниката. В двора на този музей основните експонати са дизелова подводница от Втората световна война и Сааб 37 Виген (“гръмотевица”) - изтребител-бомбардировач с типпичното за марката двойно делтовидно крило, конципиран така, че да излита и каца на къси и неравни писти и “прощаващ“ много пилотски грешки в управлението. Вътре в сградата пък виждаме предшественика му – Сааб 35 “Дракон” дълго време служил в много ВВС в Европа. В цивилната част на изложбата главното ми внимание беше насочено към легендарни екземпляри като Волво PV 544 и Сааб 9000.

Прекарахме в Малмьо само няколко часа и междувременно станалия вече проливен дъжд бързо ни изгони обратно към хотела ни в Копенхаген, но този град си струва да се посети, за да се усети борбата, но и приемствеността между различните култури, като например църквата “Свети Петър”, на която още личат изтритите от протестантите стенописи, но и място на един от най-големите и впечатляващи олтари в Северна Европа. Струва си да усетите духа на различните епохи и разбира се да видите крепостта и музеите.