Рим и Ватикана

Дал името на една от най-великите империи, градът Рим е бил основан около река Тибър на място, удобно за прекосяване и недалеч от устието й в Тиренско море. Разположен на 7 хълма, градът е имал седмина крале преди да стане република. Обиколката по “вечния град” може да стане на различни принципи. “Античният Рим” впечатлява с хилядолетните си форуми и храмове, към “Християнския Рим” се числи главно Ватикана с катедралата “Св. Петър”, с катакомбите и “Ангелския замък”, а “Рим на дворците и музеите” е богата разходка главно по ренесанса и последвалия го барок. Доколкото подобно разделение по епохи е трудно или се отнася за детайлни познавачи или изследователи на конкретни неща, ние предприехме стандартната многолъчева обиколка, тръгвайки от хотела ни всеки ден в различна посока.

Едно от първите ни впечатления беше така наречената “пишеща машина” - най-младите читатели да погледнат в интернет що за чудо е това нещо – монументален паметник на крал Виктор Емануил Втори, наричан “бащата на нацията”, защото е бил първият крал на обединените в държавата Италия малки княжества през средата на 19.век.

На площада е бившето посолство на Република Венеция, което в днешни дни е музей на ренесансови творби. Зад площада се намира Форум Романум – по време на републиката изпълняващ функциите на пазар, по-късно преустроен като административен център, с много храмове, паметници, базилики и триумфални арки. Струва си да се качите и на съседния хълм, Палатин, да видите руините на дворците на кайзерите и да се насладите на прекрасната панорама.

От хълма пътят до Колизеума не е дълъг – гордостта на Веспасиан е може би най-символичната постройка в Рим. Преоблечени като римски войници младежи предлагат малко натрапчиво информация и снимки с тях – както и на други места, избягвайте да снимате подобни артисти без тяхно съгласие.

Кратка почивка с попълване на енергийните нужди и ободряващо ристрето, и сме вече пред Испанския площад и едноименната стълба, винаги заета от туристи и млади хора, но била в миналото символ на противостоянието на Испания и Франция срещу Рим и папите, което може да се прочете от паметната плоча на латински език в основата на стълбата.

Името на църквата на върха може да се преведе свободно като “Св. Троица” - вътре има хубави фрески и картини. Недалеч се разполага известният фонтан Треви – площадът, на който се намира това типично бароково изкуство ни направи впечатление с невероятната си чистота, в контраст с останалото, което видяхме в Рим. Хвърлихме по една монетка, както повелява традицията, а дали ще се върнем... Божа работа.

Пантеонът е една от най-добре съхранените антични сгради, която е осветена за църква доста преди основаването на българската държава. Във вътрешността й има гробници на крале, но там също почива и Рафаел. Пред гроба на горе споменатия Виктор Емануил Втори винаги има почетна стража.

Замъкът “Сан Анжело” или Ангелският замък е построен от Адриан и е бил предвиден за негов и на наследниците му мавзолей, по-късно е бил резиденция и затвор. Изненада ни огромна опашка на входа.

Насочихме се към другия символ на града – минидържавата Ватикана, център на католическата църква. Сградата на катедралата “Св. Петър” се вижда отдалеч, а пред нея е едноименният площад, обграден от 4 реда колони със символично значение, сякаш прегръщащи като огромни ръце всички събрали се на това място. Посещението в църквата беше свързано със строги мерки за сигурност, а вътре цареше невероятен ред – костюмираните секюрита знаят естествено в детайли всяка стъпка на богослужението, насочват и помагат вежливо на всички участници. В изграждането на църквата – а и на цял Рим – са взимали участие имена като Микеланджело, Рафаел и Браманте (За Бернини знаем вече всички от книгите на Дан Браун). Музеите на Ватикана са едни от най-богатите в света, особено античния и пинакотеката, а Сикстинската капела спира дъха със стенните си рисунки.

Далеч съм от мисълта да съм изброил всичко, видяно от нас или залужаващо да се види в Рим, напротив, това е една малка част, може би най-съществената, но все пак малка. Струва си да видите този град, а ако се интересувате от антична история и ренесансово изкуство е просто задължително. Искам обаче всички да се замислят за залеза на империята и неговите причини - не са били една и две, но комбинацията от слаби ръководители, преселение на народите - огромни маси хора, които не желаят да спазват установения ред, военни конфликти по периферията на държавата звучи и днес плашещо познато.